РАЗЦВЪ̀РКВАМ СЕ, -аш се, несв.; разцвъ̀ркам се, -аш се, св., непрех. Разг. Разцвърчавам се; разцвъртявам се. Отде ме чуха птичките / в клоновете зелени, / разцвъркаха се всичките. Ив. Вазов, Съч. III, 22.


Източник: Речник на българския език (онлайн)